За баба Илийца и предателите на Ботев
Последната наследница на Вазовата героиня към този момент е единствено на половина българка Съдбата на революционера и неговите четници и до през днешния ден не дава мира на съвестта ни
Даниела Денева
Врачанският Балкан. Гранитни чукари, водопади и прелестни гледки разтапят свитата на топка от градската гмеж душа. Пещери гъделичкат въображението, а рафтингът по Искър и изкачването на върховете отварят нови сетива. Смълчани манастири оферират разтуха и примирение по пътя.
Планината е пропита с истории за кървави борби, изменничества и всеотдайност. И в случай че потънеш в тях, ще установиш, че въпросите стават повече от отговорите, които ще получиш.
Балканът е въодушевил Иван Вазов да напише най-вълнуващите си разкази.
Някои от тях са сътворени в Черепишкия манастир, където писателят постоянно е отсядал. Той е вземал сюжетите от историите на локалните хора, някои от които са били очевидци на описаните събития.
Черепишкият манастир „ Успение Богородично ” се намира на 5 км от Зверино по пътя за Мездра и Враца през Искърското дефиле. Сгушен в ниското измежду гората, ограден от величествения Балкан и Искър, която тук тече постепенно и равно.
Дружелюбни котки са първите, които посрещат посетителите в хладния двор. А единственият духовник във Врачанска епархия – благият отец Йоаникий, свещеник на манастира, е подготвен да беседва с всеки посетител, жаден за духовното.
Хората идват тук за молитва или на разходка, само че в случай че останат, светата обител и съзерцанието на постепенно течащата река ще ги предразположат към самовлгъбение и разсъждение.
Сигурно това е чувствал и Вазов, който имал в манастира непокътната стая с чардак на брега на реката. Сега тя е превърната в музей.
Разказът " Една българка ” е писан безусловно от мястото на трагичните събития, разиграли се през революционната пролет на 1876 година
Съвсем покрай Черепишкия манастир е местността Рашов дол. Там част от Ботевите четници водят последната кървава борба на 21 май /по остарял стил/ - ден откакто войводата Христо Ботев е погубен на връх Вола. Хората му се разпръскват – осиротели, обезверени и изтощени. Двайсетина комити се спускат през Рашов дол, с цел да преминат Искър. Там обаче са обсадени от турците и след неравно стълкновение - избити. Отсечените им глави са хвърлени в реката.
Хората са сковани от боязън, крият се по домовете със сведени глави, с цел да не попаднат пред очите на разбеснелите се турци. Игуменът на Черепишкия манастир – йеромонах Епифаний Младенов от село Люти брод, единствен се престрашава да прибере и да погребе останките на четниците.
Сега костите им се пазят в кула, издигната в двора на Черепишкия манастир. Посетителите се качват в костницата, с цел да се поклонят пред героите. И да се опитат да приспят червейчето на виновността, което тихичко чегърта в най-дълбокото на душата.
А долу, в манастирския двор, търсят да видят сянката на баба Илийца - хубавичко кокалеста балканджийка, гушнала полуживото си двегодишно внуче, увито в скъсано килимче. Жената, която в действителност се споделя Пена, само че е останала в българската памет с името на мъжа си, моли свещеника да уважи за здраве на детето, което от две недели се топи от неразбираема болест. „ Дано Света Богородичка помогне ”, шепне си дамата, когато среща ранения въстаник. Няма кой да му превърже раните, нито да му даде парче самун. Наоколо гъмжи от озверели турци, а българите са залостили вратите.
Не желаят нито да знаят, нито да чуят за бунтовниците
Бягат от тях като от прокажени. Снишили са се, та нека си опазят чергата.
Но има и други българи – като баба Илийца, която не може да подмине голобрадото окървавено и изтощено момче в четнишка униформа. Защото вътрешният й Господ няма да й даде мира. Въпреки изтощението, на дамата като че ли й поникват крила - носи пушката му, става му патерица и го прекарва през гори Тилилейски, с цел да го скрие в гората до дома си в Челопек.
От Черепишкия манастир до селото са към 15 км през баирите. С кола пътят, който изминават през онази нощ раненият комита и кахърната жена с умиращо дете на ръце, се взема за към 40 минути.
Сега къщата на баба Илийца е музей. Решили да го създадат, тъй като доста деца си мислят, че смелата жена е единствено книжовен воин, а не същинска персона. В дребната стая са непокътнати предмети, употребявани в бита от това време. А на стената е закачен портрет на мустакат българин. „ Това е дядо Дано - полуживото внуче ”, изяснява уредничката. Здравият юнак майор П. е детето, оживяло поради добрината, която баба му не могла да направи, само че желала от сърце.
Диана Цветкова, която поддържа музея, също е наследница на баба Илийца. Тя реди
родословното й дърво, което към този момент има над 500 разклонения
Най-младата издънка е Лейла, родена в края на 2017 година в чужбина. И към този момент единствено на половина българка.
От къщата на баба Илийца потегля туристическа пътека, която през гората стига до местността Кривульо - лобното място на Перо Херцеговинеца /Петър Спасов Симеонов/. Той е един от воеводите в Ботевата чета, умрял на 21 май в престрелка с черкезите. И това е разказано в описа " Една българка ": " Една тайфа от... черкези се престраши и навлезе /в гората/... Тя откри погубен до дънера на един дъб единствено един въстаник, мъж, трийсетгодишен, с лице, обрасло с черна брада, и с единия крайник ранен, превързан с дрипи ".
Съдбата на Ботев и неговите четници е белязала всеки камък във Врачанския Балкан.
А локалните хора с болежка описват своята версия за ненавременната гибел на поета-революционер. „ Застреля го не турчин, а един от неговите. Човек от Враца, който се причисли към четата два дни по-рано.
Гръмна го в тил поради пустите жълтици
После се върна във Враца и след Освобождението стартира да строи къщи. Всички знаят от кое място взе кървавите пари. А паметникът на Войводата – не с лице, а с тил към града трябваше да го създадат, с цел да не гледа срама ”.
Истина или градска легенда е това – историците не са на едно мнение. Но подозрението и горчивината, че българи са отговорни за гибелта на най-големите ни национални герои, надали в миналото ще ни даде мира.
standartnews.com
Даниела Денева
Врачанският Балкан. Гранитни чукари, водопади и прелестни гледки разтапят свитата на топка от градската гмеж душа. Пещери гъделичкат въображението, а рафтингът по Искър и изкачването на върховете отварят нови сетива. Смълчани манастири оферират разтуха и примирение по пътя.
Планината е пропита с истории за кървави борби, изменничества и всеотдайност. И в случай че потънеш в тях, ще установиш, че въпросите стават повече от отговорите, които ще получиш.
Балканът е въодушевил Иван Вазов да напише най-вълнуващите си разкази.
Някои от тях са сътворени в Черепишкия манастир, където писателят постоянно е отсядал. Той е вземал сюжетите от историите на локалните хора, някои от които са били очевидци на описаните събития.
Черепишкият манастир „ Успение Богородично ” се намира на 5 км от Зверино по пътя за Мездра и Враца през Искърското дефиле. Сгушен в ниското измежду гората, ограден от величествения Балкан и Искър, която тук тече постепенно и равно.
Дружелюбни котки са първите, които посрещат посетителите в хладния двор. А единственият духовник във Врачанска епархия – благият отец Йоаникий, свещеник на манастира, е подготвен да беседва с всеки посетител, жаден за духовното.
Хората идват тук за молитва или на разходка, само че в случай че останат, светата обител и съзерцанието на постепенно течащата река ще ги предразположат към самовлгъбение и разсъждение.
Сигурно това е чувствал и Вазов, който имал в манастира непокътната стая с чардак на брега на реката. Сега тя е превърната в музей.
Разказът " Една българка ” е писан безусловно от мястото на трагичните събития, разиграли се през революционната пролет на 1876 година
Съвсем покрай Черепишкия манастир е местността Рашов дол. Там част от Ботевите четници водят последната кървава борба на 21 май /по остарял стил/ - ден откакто войводата Христо Ботев е погубен на връх Вола. Хората му се разпръскват – осиротели, обезверени и изтощени. Двайсетина комити се спускат през Рашов дол, с цел да преминат Искър. Там обаче са обсадени от турците и след неравно стълкновение - избити. Отсечените им глави са хвърлени в реката.
Хората са сковани от боязън, крият се по домовете със сведени глави, с цел да не попаднат пред очите на разбеснелите се турци. Игуменът на Черепишкия манастир – йеромонах Епифаний Младенов от село Люти брод, единствен се престрашава да прибере и да погребе останките на четниците.
Сега костите им се пазят в кула, издигната в двора на Черепишкия манастир. Посетителите се качват в костницата, с цел да се поклонят пред героите. И да се опитат да приспят червейчето на виновността, което тихичко чегърта в най-дълбокото на душата.
А долу, в манастирския двор, търсят да видят сянката на баба Илийца - хубавичко кокалеста балканджийка, гушнала полуживото си двегодишно внуче, увито в скъсано килимче. Жената, която в действителност се споделя Пена, само че е останала в българската памет с името на мъжа си, моли свещеника да уважи за здраве на детето, което от две недели се топи от неразбираема болест. „ Дано Света Богородичка помогне ”, шепне си дамата, когато среща ранения въстаник. Няма кой да му превърже раните, нито да му даде парче самун. Наоколо гъмжи от озверели турци, а българите са залостили вратите.
Не желаят нито да знаят, нито да чуят за бунтовниците
Бягат от тях като от прокажени. Снишили са се, та нека си опазят чергата.
Но има и други българи – като баба Илийца, която не може да подмине голобрадото окървавено и изтощено момче в четнишка униформа. Защото вътрешният й Господ няма да й даде мира. Въпреки изтощението, на дамата като че ли й поникват крила - носи пушката му, става му патерица и го прекарва през гори Тилилейски, с цел да го скрие в гората до дома си в Челопек.
От Черепишкия манастир до селото са към 15 км през баирите. С кола пътят, който изминават през онази нощ раненият комита и кахърната жена с умиращо дете на ръце, се взема за към 40 минути.
Сега къщата на баба Илийца е музей. Решили да го създадат, тъй като доста деца си мислят, че смелата жена е единствено книжовен воин, а не същинска персона. В дребната стая са непокътнати предмети, употребявани в бита от това време. А на стената е закачен портрет на мустакат българин. „ Това е дядо Дано - полуживото внуче ”, изяснява уредничката. Здравият юнак майор П. е детето, оживяло поради добрината, която баба му не могла да направи, само че желала от сърце.
Диана Цветкова, която поддържа музея, също е наследница на баба Илийца. Тя реди
родословното й дърво, което към този момент има над 500 разклонения
Най-младата издънка е Лейла, родена в края на 2017 година в чужбина. И към този момент единствено на половина българка.
От къщата на баба Илийца потегля туристическа пътека, която през гората стига до местността Кривульо - лобното място на Перо Херцеговинеца /Петър Спасов Симеонов/. Той е един от воеводите в Ботевата чета, умрял на 21 май в престрелка с черкезите. И това е разказано в описа " Една българка ": " Една тайфа от... черкези се престраши и навлезе /в гората/... Тя откри погубен до дънера на един дъб единствено един въстаник, мъж, трийсетгодишен, с лице, обрасло с черна брада, и с единия крайник ранен, превързан с дрипи ".
Съдбата на Ботев и неговите четници е белязала всеки камък във Врачанския Балкан.
А локалните хора с болежка описват своята версия за ненавременната гибел на поета-революционер. „ Застреля го не турчин, а един от неговите. Човек от Враца, който се причисли към четата два дни по-рано.
Гръмна го в тил поради пустите жълтици
После се върна във Враца и след Освобождението стартира да строи къщи. Всички знаят от кое място взе кървавите пари. А паметникът на Войводата – не с лице, а с тил към града трябваше да го създадат, с цел да не гледа срама ”.
Истина или градска легенда е това – историците не са на едно мнение. Но подозрението и горчивината, че българи са отговорни за гибелта на най-големите ни национални герои, надали в миналото ще ни даде мира.
standartnews.com
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ